Обичах те лудо и безнадеждно,
за мен ти бе и рая, и ада,
мечтаех за любовта ти, но нищо не ми даде,
остави ме сама в нощта и сянка остави в сърцето ми.
Как ми се иска да върна времето назад и да спра,
да не вярвам, че ти си единственият, незаменимият,
неповторимият за мен. И колко глупава бях, че се
надявах да намеря взаимност и пак бях излъгана.
Не искам да си спомням за онези очи, които ме караха
да тръпна и сърцето ми да бие тъй, сякаш всеки миг ще
изхвръкне от гърдите ми. Пред теб аз се чувствах плаха,
слаба и безпомощна. Но ти за мен забрави и аз съм вече никоя. ...