joanna_vas (Йоанна)
223 460
9 апр. 2005 г., 19:51

Ромоли 

  Поэзия
1069 0 7

Ромоли тишина,
зад прозорците
нежно побрала
песента
на дъждовните капки -
речни мигове,
в пръстите тънки
на живот
начертан в незабрава.

Ромоли тишина,
като ласка
по извитата шия
на лебед,
който сутрин
разтвaря крила
и грациозно
привежда
към небето глава...

Ромоли
всяка стъпка,
с която
приближавам
бавно към теб
без да питам
колко много
навярно остават ...

Ромоли
медогласно
този звън
на камбана,
който
буди ме сутрин
и напомня
за времето спряло ...

Ромоли тишина,
като шепот
на гънки игриви,
върху
белия лист.
А на него ...
пиша с цветни пастели:
“Обичам те!”

© Йоанна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Прекрасно е и наистина много вдъхновено! Поздрави!
  • Благодаря Мира
    Зная Писателче, но понякога просто така се получава като изливане - не мога да овладея задържането на наплива ... Зная ... ще опитвам
  • Стихът е много хубав!!! Поздрави!!!
  • Мда Веси - красива е такава ромоляща тишина
    Ромолене от обич - какво по-хубаво, нали
    И споделена да е!
  • Обичам тишината..особено сега,когато ромоленето и може да казва такива красиви думи.Поздрави,мила!
  • Благодаря, твоето вдъхновено стихче от днес гласи, че без вдъхновение сме за никъде. Нека не ни напуска и нека е все така естествено, като изливане на изворче от недрата на душата ...
    Хареса ми усещането ти за грациозност и медитативност
  • Днес си особено вдъхновена,Йоанна.Съвършена грациозност и медитативност.
Предложения
: ??:??