РОСА ОТ НЕЖНОСТ
Нощ... В мрака се стичам...
душа... от болките опиянена.
Маските от себе си събличам.
Така с тялото е споделена.
Докосват се - птичи криле...
Устните мълвят молитви...
Капки кръв от ранено сърце...
Целувки - споделени палитри...
Зора... по миглите се стича...
Лъчи, смях от бяла нежност...
Роса от разцъфнало обичане...
Нов ден, посипан с копнежност...
24 03 2019
© Надежда Борисова Все права защищены