Кърваво червена роза
пада върху нажежените очи.
Там играеш слънчевата поза
върху напукани и стъклени мечти.

Роза - пълна с любов,
преливаща от обич и цвят.
Тя те среща с поглед нов,
впила бодлите си със страст.

Роза - измъчена и млада,
роза напъпила с копнеж.
Погалва те, ала вътрешно си страда,
пометена от собствения си бодеж.

Роза - толкова невинна и пряма.
Събрала в себе си много кърви и товари.
Тя може би увяхва, но в спомените ни не пада,
събудена от хорските кошмари.

Роза с момичешки, червени устни.
С устни на малина, къпина или ягода.
Роза със солени сълзи,
роза красива, но прогнила и проядена.

ТЯ пази мои тайни,
пази изминати погледи.
Подарява се с надеждици измамни,
с молби към някого отправени.

Роза с кървави очи, ухаеща на рози,
ухаеща на грехове, на любов изстрадана.
Ето - това е истинската обич! Розата на този,
който брани любовта си праведна.

Кърваво червена роза плаче,
хвърля своите кърви на парада.
Каквото и да се случи, тя високо си остава.
Ще си отиде тихичко
и никой няма да разбере, че тя увяхва...