Душата ми е в розово опиянение
и чувам музика от цъфналите вишни...
Потъвам в нежно, меланхолно забвение
и политам сред цветовете им пищни.
Уханието им ефирно и летливо
е като жизнено дихание красиво,
но толкоз мимолетно и необозримо,
отлита и изчезва като птица.
Душата ми е тъй крехка, но обича,
дали сама не се обрича на страдание?
А това неземно вишнево създание
оставя само спомени за изпитание... ...