В целофана на улични локви
прошумяват на вятъра стъпките.
На екран от небесен цокъл
розовее негата на пъпките.
От ведрото на мартенско синьо
пият жажда за полет птиците.
Моделират от чувствена глина
мълчаливи въпроси зениците.
А тревите развяват перчема
на зелената пролетна лудост.
Сякаш въздухът пише поема,
сам пиян от цъфтяща възбуда.