Кажи сега, Русалке, скъпа,
кафето в хола или в кухнята да донеса?
Че в банята не може да се пие,
там стават други хубави неща.
Не искам там кафе да пия
Във банята е по-добре
а там кафе не ни е нужно ,
събличай се и хайде с мен.
Във хола на дивана ще полегнем,
ще пуснем тиха музика да свири.
С ръце ще те погаля по косите
и ще мълвя за тебе думи мили.
Във хола ли? А аз не искам.
На тоз диван ми все убива.
Ела навънка да излезем,
да пробваме там под простира.
Тогава хайде скачай във колата,
ще идем под дърветата в гората.
Не взимай нищо, нека на тревата
да се отпуснат в дива страст телата.
Това е доста романтично,
за мен си е и много лично.
Преди била съм май в гората,
не с теб, а с...хайде качвам се в колата.
Голямо важно, че била си с други
и аз не съм света вода студена.
Сега сме двама, няма да броиме
с кого, кога в гората дремем.
Е, значи за комшията прощаваш,
за Пенчо, там през двете къщи,
със Ванчо знам, че разговаряш,
но сладко беше...не се мръщи.
И техните жени ги бива много,
поред ги карах и повтарях.
Защо ли да се мръщя, няма,
нали в туй време другаде изгарях.
Да, вече квит сме ние двама.
Май хойкали сме без да спреме.
Желая те и хайде бързо,
в кревата да се пренесеме.
© Христо Костов Все права защищены