Врата не е отключвал никой тук.
Звездите през прозорчето надничат.
Приклекнала, луна преде памук,
а в пазвата ѝ времето се стича.
И виждам баба – нейните ръце
опъват всяка нишка през кросното.
Совалката е полет на сърце,
което шари с красота платното.
Откакто онемял е този стан,
със спомени се храни тишината.
Жената в живописния сукман
отдавна спи съня си под земята. ...