Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2734
4 нояб. 2017 г., 12:18

Ръцете си подай 

  Поэзия
868 5 7

                         (...) за всичките тъги ще отговоря(...)
                                                Станислава Немска 

 

Не, няма да те питам за тъгите. 
Без отговори. Сгънати в похватност. 
За писъка стаен, подмолно скитащ, 
за липсите, зазидали смеха ти.
За свития юмрук на днес и вчера 
и ноктите по дланите забити, 
за белезите смугли, даже черни – 
примамка за хиени ненаситни, 
за кладенеца само с мокра шума, 
която листипадно акустира, 
за лястовицата, така безумно, 
открила без компас на север спирка. 
За онзи мъж, опрял лице в стената.
Преди разстрел секундите са бавни,
а въздухът разрежда се до атом, 
под спомени разсъдъкът се дави. 
За скрежа, скрил света ти зад стъклата, 
извайвал зимни саги и напролет, 
за тромавия плуг заспал, когато 
сърцето носи на дълбока оран... 
Повярвай ми, за тях не ще попитам,
ответи не раздавай доброволно.
Да изпроводим бича с мед и пита, 
ръцете си подай, да се помолим!

© Мая Нарлиева Все права защищены

Ето и стихотворението на Станислава Немска (stenli499), което беше мое вдъхновение:

 

ОТГОВОРИ 

 

                    Ще отговарям само ако ме питате нали... 
                                         Елена Денева

 

 Ще отговарям само ако питате — 
за всичките тъги ще отговоря, 
за лодките, раздрали с дъно плиткото, 
за нощите, сълзите върху порите, 
за тяхното солено разгадаване 
от старата шаренопола циганка, 
за любовта, която ме задави, 
за бягството от мен и за настигането, 
за листовете с фрикции мастилени,

завършващи с поанти без поука, 
които нощем вместо брод застилах — 
да дойде, да извика, да почука, 
за тайните реки с планински бързеи, 
с безплодните гнезда по бреговете,
за оня мъж, словата ми развързал
 (надолу гледа, а над него свети), 
за вредните очи на самотата, 
несбъднат лик в прозореца вградила —

пребродих я с клеймото "непозната" 
в омаята на винени идилии... 
Ще отговарям — виждам ви въпросите,

зададени наум, по мене впити... 
Не крия нищо и на горест нося. 
Но моля, умолявам ви — не питайте!

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??