31 мая 2008 г., 11:23

Ръченица 

  Поэзия » Философская
2212 0 16
Р ъ ч е н и ц а
Е - е - е х, майко моя! Ти, корава земьо!
Кажи ми, докога ще ни търпиш?!
Кажи най-сетне, дявол да го вземе,
защо те тъпчем, а пък ти мълчиш?!
Ритмичен пулс усещам във кръвта си.
Неравноделен. По балкански див.
Засвирва вятър. Дишането страст е.
А жаждата за обич - рецидив.
С ръце на кръста в огън сякаш стъпвам.
Нозете ми потръпват. Аз съм в транс.
Сърцето думка - нестинарски тъпан ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Все права защищены

Предложения
: ??:??