danda (Даниела)
358 1120
19 авг. 2015 г., 11:08  

Ръждясала ария 

  Поэзия » Другая
797 0 9

И животът отново си тръгна постарому...

Пак заскрибуца по кривото петолиние –

безконечно скърцане на ръждясали травми,

в дует със безсъници, маскирани в синьо.

 

Аз, разбира се, равнодушно гледам от ложата

този бездарен актьор. Гледам го само от метър.

Монотонен, скучен и сив. До невъзможност.

Кой, по дяволите, е пренаписал либретото?

 

А беше... Беше просто, пъстро, различно.

И музика беше. Без ноти. Почти гениално.

Напомняше сън, имаше вкус на обичане...

Аз бях в главната роля, но в друга реалност.

 

Мелодично, въздушно и истински синьо,

непокорно по детски, без капчица страх...

Странно, но животът сякаш беше застинал.

И точно тогава най-пълноценно живях.

 

След любовта всичко си тръгна по старому...

Метрономно. Както се казва – по ноти.

Няма да издържа до край тази ръждясала ария,

ако (за малко поне) отново не спре животът.

 
 
 
 
 

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стиховете ти са калейдоскоп от състояния в най-реалния смисъл - различни стъкълца, които се разбъркват и се подреждат, и пак се разбъркват... и оставят съкровени следи в душата.
  • Трудно е до край да се издържи ръждясала ария...
    Поздравления за неръждаемото стихотворение!
  • Чудесно е, Дани, привет
  • Хич не знаеш с какво да ме поздравиш, Вен. Благодаря!
  • Ех това петолиние...
    Прекрасен стих!
    https://www.youtube.com/watch?v=_Y2qfmjCmCw
  • Ирен, Йоана, Георги, благодаря ви... много!
  • Протяжната монотонност е прекъсвана периодично от животоструващи си божествени мелодии.
  • „Странно, но животът сякаш беше застинал.

    И точно тогава най-пълноценно живях“


    Прекрасна творба!
  • Ще спре! Пожелавам! А за стихото те поздравявам!
Предложения
: ??:??