sama86 (Евкалипт)
68 194
4 нояб. 2008 г., 13:16

Ръка... на неверен 

  Поэзия
658 0 6
 

Огньове от късната есен. Това е тя.

Безпощадно запалва болка в небето

и косата и е вихрушка червени листа,

които вечер в ръцете му светят...

 

Пръски от дъжд и въздушна мъгла,

това са нейните пръсти, в които се губи,

тя има стотици различни лица,

и всяко едно по-страстно го люби...

 

Черна котка и яснолика луна,

душата й в ръцете му скита разголена...

Онази вечната, непростената. Пак е тя,

тя е, която го връзва и го къса от корена...

 

Шепа вяра, но щедро раздадена,

тя е истински хляб, тя е вечното вчера...

Тя е, която прости, че беше предадена,

ръката му взе, ръка... на неверен...

© Евкалипт Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??