Мълчиш, сумтиш и гледаш с поглед строг.
Недоумяваш как така се случва,
че въпреки поредния урок
не се превърнах във послушно куче.
Залагаш ми капан, подир капан
с очакване да вдигна бяло знаме.
Но аз отърсвам болка, страх и спам
отново срещу тебе се изправям.
Обстрелваш ме с неистините си,
с предателства на близки и далечни.
Но малък къс от вяра в мен блести
достатъчен за да остави белег. ...