Dendu89 (Деница Гарелова)
724 9776
24 авг. 2022 г., 08:27  

Мое тъжно небе 

  Поэзия
324 8 16

Мое тъжно небе, аз не помня защо те създадох.

Ти си мрачно... и лято, и пролет. Валиш ли, валиш.

Ти приличаш на плач... на, неспиращ през нощите, задух.

Ти приличаш на страх, впил в ума ми стотици игли.

 

Аз те гоня от мен вече няколко дълги години.

Хайде, време е. Тръгвай си! Адски ми писна студът.

Нарисувах те цялото в жълто, червено и  синьо,

ала ти ги изтри и намери  си, в сивото, път.

 

Мое тъмно небе, непризнаващо весели багри,

аз не исках да впия в очите ти тази тъга.

Тя ме следва, когато от нея опитам да бягам,

ти ме следваш, когато, след дъжд, си измислям дъга.

 

И рушиш я ревниво, раздразнено, с буря и ярост.

Като тръпки по тялото вечно към мене пълзиш.

Аз мечтая за бъдеще радостно, цветно и ярко,

ала ти ми напомняш, че съм си посяла сълзи.

© Деница Гарелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??