5 июл. 2011 г., 19:04
Горчи от загоряло прясно мляко.
Детето кашля. Масата - в трохи.
Безредие сред прах цари по шкафа.
О, този безпорядък как гнети!
За тебе вечно време не остава.
И ти е криво. Чувстваш се в капан.
От всяка клетка гневно пъпли лава.
Това ли заслужавам? – питаш сам.
А ако знаеш колко много имаш!
Живот до теб пулсира, Боже мой!
Помни, че точно то е най-красиво -
да имаш тях, сред хаоса на хол...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация