4 окт. 2006 г., 00:55

С благодарност на алхимика 

  Поэзия
1176 0 6

Аз искам да ти вярвам, златоока есен,
владетелко на дъжд и на мъгла,
че усмивката ти ведра
ще грее вечно над света.
Листопадът в цветен вихър
ще танцува сред лъчи
под едно небе, където
всеки може да лети.
Добре дошла си, непозната,
със твоите бляскави коси,
в които младият художник
мечтае да се потопи.
Приспи ме някъде в полето
духът ми вечно там ще бди,
благодаря ти, алхимико,
че от лято, есен сътвори.


© Роксана Медичи Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??