henryoliver (Ясен Крумов- Хенри)
397 1891
2 янв. 2005 г., 15:06

С черни дрехи 

  Поэзия
1442 0 4
С черните си дрехи


Камбанарията е срутена отдавна,
а попът се запива някъде на топло.
Смъртта обича и смелите, и другите.
Животът не обича никого!
Замръзнал старецът до старата си печка,
при топлината отлетял отдавна,
не чака попове да го опеят -
каквото е чакал, то е дошло.
Стоя пред черната машина,
затворен в свят от който няма мърдане
и  всяка глътка казва "Ще се махнем",
и всяка глътка казва "Скоро!"
Но връщам се отново при стареца,
при глупавия поп, не помнещ нищо,
при срутена камбанария,
при хора някакви си някъде.
А тук е вече ден.
Антихристът дава знаци -
позволява, разрешава.
Хората са в черно.
Но защо?
Нима за толково години
тези хора не са сменили черните си дрехи?
Пък и за какво и да ги сменят?...
И те не искат празници да има! 
  

© Ясен Крумов- Хенри Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Деси нова, много си права относно вината.
  • Често пъти и аз се питам,от къде толкова чернилка е събрал човек в себе си?Само знам,че всеки един има поне малко вина за това.И ако успеем да усетим пулса на живота ще разберем в какво се състои неговия смисъл.
    Страхотен стих
    Поздрави!
  • Живота не обича никого... да! Всички обичат живота! Живота е пиявица, която смуче от нас, а ние така го желаем, че даваме всичко от себе си, за неговото благополучие... Наш ли е живота или ние сме негови?
    Харесва ми как пишеш. Замисляш ме.
    Поздрави!
  • Това ми хареса. Обичам от време на време и аз да виждам черното. Истинското черно. Но това.." Животът не обича никого!"... Ще ми се да вярвам в друго.
Предложения
: ??:??