10 окт. 2012 г., 12:53

С душата си да уловя 

  Поэзия » Философская
839 1 24

Тъй  искам  да те изживея –

единствен мой красив живот;

от  зрънце - обич да посея

и с нея да отгледам  плод...

 

във утро да нахраня птиче

с ранено пърхащо крило,

да скрия в поглед на момиче

за двама мъничко гнездо...

 

във  майчина  сълза  да сложа

най-благодарните искри,

пред бащиното сетно ложе

да коленича  до зори...

 

да виждам  онзи чуден огън,

пламтящ във детските очи,

и смях щастлив да ме подгони 

под  дъжд  от слънчеви  лъчи...

 

на камъка да проговоря,

за да разказва с леден глас

с реката  как  от век се бори

и  се топи в пенлива страст...

 

във дните  да намирам смисъл,

за да не спирам  да  вървя,

каквото   Бог ми е написал,

с душата си да уловя...

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??