velikataniki (Николина Милева)
209 6868
13 окт. 2010 г., 10:22

С дъх на канела 

  Поэзия
964 0 14

http://vbox7.com/play:5285d59b


Толкова далече...

отколкото някога сме били...

аз и ти... отнесени

 от...

пясъчния часовник на времето.

 

И в тази свята пустош...

един до друг лежим

с протегнати ръце

и радостта от спомена.

 

Дори науката да можеше

да обясни...

липсващия миг от времето,

този, в който се разминахме.

Дори ръцете да се сливаха в едно...

Дори и утре пак да се обичаме...

Едно ще бъде все едно –

САМО.

 

След дългия път уморени,

след залеза на този свят,

когато крилете докоснат земята,

а ангел отключи земния ад.

Дори тогава науката...

няма да може

онази част от пъзела да подреди.

Дори и всичките парчета да намери,

ще липсва онзи миг,

във който бяхме аз и ти,

но се разминахме - ранени -

от ударите на самотното сърце,

от шепота на вечната надежда.

Дори тогава - сляпата вяра

няма да ни спаси,

а близкото далечно ще изглежда.

© Николина Милева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??