С дъх на уиски и сухи цветя
Той пак е сам и пие, да забрави...
Изважда лист и думите реди,
а сетне мълчаливо го оставя
във кошчето с отпадъчни мечти.
Сълзи се давят в чашата с уиски,
превръщат се в кристално чиста тлен,
но той сега не чувства и не мисли -
от болка е безкрайно уморен.
Среднощ, а после утрин и отново -
мъчителен и скучен кръговрат.
Очите ù, от синьо чак сурови, ...