В антрето - приглушена светлината,
преди минути сякаш си била.
На теб дискретно лъха от стената.
На шкафчето са твойте очила.
Уж всичко е на мястото си в хола,
личи навред ръката на жена.
И все пак пусто ми е, някак голо.
Витае гузно чувство за вина.
На масата - забравени две чаши,
едната - недокосната дори -
свидетели на споровете наши,
а някога и на щастливи дни. ...