Тишината е скромно момиче. С големи очи.
Всяка вечер пристъпва с лунен впряг от звезди.
И ме впримчва в своите парещи тайни...
Без да иска в замяна сложни фрази омайни.
Понякога е мила, спокойна... сговорчива...
Друг път става дръзка, сприхава и придирчива.
От памтивека с нея до болка се знаем.
Добър вечер, сестро, дай ми мъдрост назаем.
© Павлина Петрова