С Живота съм в шахматен двубой,
но на ход е само той.
Вчера шах, а утре мат,
днес по милост съм пат.
Навсякъде от черни фигури притиснат,
Животът играе като скъперник стиснат,
отнема ми дните - пешка след пешка,
и дебне за всяка моя грешка.
Докато накрая реша дали съм готов
да изгубя и царицата, моя любов!?
Но в сетния ход, преди мат да стана,
срещу логиката на шаха ще въстана:
вместо царицата да дам,
себе си ще жертвам сам.
И този последен жест
ще носи красивата вест,
че дори да сме в безизходен шах,
любовта побеждава всеки страх.
© Петър Все права защищены