Написах стих: “Навън е зима.
И студ, и мраз! Ужасен климат!
Но във обора има крава
яде сено, прежѝвя плява,
и след това млеко ни дава.
…”
Един критик добронамерен
ми кàза:
- За да си модерен,
недей римува зима с климат,
недей римува крава с плява.
Римувай крава със галактика!
- Какво говориш, възразих.
За пръв път чувам за такава практика -
да се римува крава със галактика!
- В галактиката има млечен път!
А крава пък е свързано с лактация.
И виж сега каква асоциация:
галактика – лактация!
И смисъл има, и алитерация!
Туй ме срази! И аз не възразих,
а в тенджера един чаршаф сварих.
Чаршафът бял - и млякото е бяло!
Чаршафа с хляб в копаня надробих,
и с таз попара тоз критѝка нагостих!
© Ангел Чортов Все права защищены
А искам и още нещо да споделя. Добронамереният критик е искал да каже, че има банални, изхабени от употреба рими, които трябва да се избягват.
Но има неща, които от употреба не се изхабяват. Топорът в труда придобива лъскавината си. И умът колкото повече се използва, по-силен става. И острият език колкото повече се употребява, по остър става. Същото се отнася и за думите, и за римите. И за тях е валидно правилото на Мечо Пух: колкото повече, толкова повече! Колкото повече е употребявана една дума и една рима, толкова повече и ще се употребява. А имаше поети, които бяха си забранили използването на думичката луна - да им се чудиш!