Господи, с какво заслужих
за подарък болка на сърцето,
а тъгата кой я изписа
като с бяло злато по лицето.
И сълзите, кристално чисти,
кой ли дявол ги остави,
че щастлив с него бях,
бързичко забрави.
Но ето, изминаха година, две,
той, зная, няма да се върне,
дори и само миг поне
детето свое с обич да прегърне!
© Илия Левков Все права защищены