10 июл. 2014 г., 00:29
Целият ден дъждът не престана.
Целият ден вали ли, вали...
Студения вятър, върти го в спирала.
Няма светкавици. Дори не гърми.
Прониква до костите чак, тази влага.
Измръзват ръцете. Краката и те.
И най-плътната дреха дори не помага.
А няма време, дори за чаша кафе...
Така я докарахме. Труда си продаваме.
От векове човекът прави това.
Не ме боли, че без пари го раздаваме.
А това, че го правим за чужда страна. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация