С коприва ще те трия от гърдите си,
където бе положил устни пламнали -
и жарът на плътта ти, и очите ти
лукави са, безбожни и измамни!
Стомана ще откъсва от сърцето ми
невярния ти образ, блудни думи.
Катран и сълзи, черни и обречени,
разкаляно ще потушат срама ми.
И с бич ще галя спомена за тебе!
Сега съм наранена, твърде слаба.
В прегръдката бръшлянена на времето,
надявам се един ден да забравя...