По вятъра изпращам аз отронени
вълшебни думи, страстни и спонтанни,
във себе си побрали, все изстрадани,
емоции и чувства... бездиханни.
Тях разумът не ги приема, мили,
усещат ги сърцето и душата,
във себе си любов са приютили,
докосват с топла нежност сетивата.
Разливат се по тялото горещи,
по вените вибрират като струни,
а пламъкът, искрящ на думи-свещи,
рисува с дъх изящните контури.
И се нареждат бели рими, песенни,
звучат мелодии красиви в тях.
На нас наречени са N години - есенни,
с любов написани, изречени на глас.
© Таня Мезева Все права защищены