Можеш ли
Да се усмихнеш
В този свят
Така студен
И да стоплиш някой
С поглед заледен
Да прегърнеш
Без ръце
Да погледнеш
Смело в лице
Можеш ли
Да си човек
В тоз изкуствен век
Можеш ли
Да полетиш
Дори и без криле
Можеш ли
Да окрилиш
Нечие сърце
Звездите да свалиш
Стих от тях да наредиш
От слънчеви лъчи
Венец да оплетеш
Можеш ли кажи
Света да видиш
През моите очи
Ако можеш
Погледни
С мен тръгни
© Любомир Деничин Все права защищены