Сред прозрачна тежка мъгла
червена изплува луната.
Неспокойна вие моята душа
във вибрация на самотата.
Нощта ще смръщи черни вежди
на сърцето в кръпките загледана.
И покълват крехките надежди
на земята в мантията ледена.
Какво получих от живота?
Вечно с тъмнината споря.
Вървяхме с обич в една посока
в светлината на простора! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.