Продължих да питам за любов
към себе си разплакана пак тичам,
а другото ми аз не чу на време моя зов.
(Явно много искала съм да обичам.)
Но душата млада, дива може ли да спре
във мен да се разлива, и да моли
да не мръзне пак във дъжд и в снегове
да не й припомням старите неволи.
Да изгаря в мен тя цяла- за пореден път.
И във дреха бяла да се крие из градът.
За дето всичко свое вече му е дала,
и капят капки ситни от ледът. ...