Усмихвам се,

а усмивката е тъжна

и тъжно гледат моите очи.

...

Очи, с които те погълнах...

Безкрайни мигове в дни се точат

от мига, в който аз си тръгнах

и чакам някой пътя да посочи...

...

Назад във времето се върнах...

...

Срешнах те съвсем случайно.

Влюбих се,

до болка те желах.

Исках те за мен потайно.

Чудих се,

за тебе все мечтах.

...

Погледна ме с поглед топъл -

поглед, пълен с любов.

Бях за теб мечтание и вопъл...

Разбрах - за обич си готов.

...

Ти беше шеф, а аз работник,

под твоето крило растях.

Прие ме в сърцето си като сиротник,

учебника ти за живот четях.

Научи ме да бъда силна,

да бъда страстната жена.

До тебе станах супер стилна,

жена, готова за света.

Измъкна ме от лоши хора,

от "приятелки" добри.

За мене беше ти опора,

с щастие и радост ме дари.

Обичахме се, с пълни шепи

раздавахме си любовта.

За всички други бяхме слепи,

за нас "работеше" света.

На живота бях царица,

а той слугуваше на мен.

Летях из облаците като птица...

Изнизваха се ден след ден,

след ден...

...

Но царството любовно се разклати.

И кой виновник беше за това?

Животът моята любов изпрати,

друго царство основа.

Животът - гаден, мръсен, долен,

обърна своята стрелка,

от живота тъй охолен

падна ниско...

...

Грабнаха те бизнес срещи,

вързаха те с белезници.

И от нощи бурни и горещи

рисуват спомените скици.

Липсваше ми топлото одеяло

в семейната ни къща.

И твойто мъжко, нежно тяло

всяка нощ да ме прегръща.

Ти разкъсваше се напосоки,

а аз, глупачката, не спрях...

Не бях човек, не бях ни стока,

все упреци и конско ти четях.

Исках те единствено за мене,

обсебена от тебе бях.

За теб не бях любов, а бреме -

бавно носех се към крах.

Дявол зъл ли ме обсеби,

че разля се любовта -

от сърцето розите да вземе

и изпрати към калта.

...

Без да мисля, казах "стига,

писна ми да съм сама".

Цяла нощ в ръцете с книга

да дочаквам утринта.

Казах, че не мога вече,

казах ти "ще съм сама".

Наш'та обич вече пречи...

Тръгнах бавно към света

с пълни шепи да раздавам

от свойта мъка и тъга...

...

И срещам непознати хора.

Усмихвам се,

а усмивката е тъжна.

Няма за душата ми опора.

...

Безкрайни мигове в дни се точат

от мига, в който аз си тръгнах...

...

И все чакам някой пътя да посочи...