13 апр. 2020 г., 13:54

С много страх 

  Поэзия » Любовная
491 3 8

Аз утре ще живея ли,

или ще бъда миг,

заглъхнал в тишина на нечий блян,

но чужд?...

А моята душа, превърната във скитница

ще търси дом за старите си кости...

С любов, или поне заблуда

за всеки грях, изпълнен с дива страст

и заличен...

От суета и безнадежност.

За нов живот,

заченат в счупени мечти,

съшити с Нищо...

Празнота!

Аз утре ще посрещна ли тополен пух

и цвят на клен във огнен цвят,

посипан на земята,

прецъфтял,

защото зрее новата любов?

От самота, съсирена без плът

и капка кръв, но жива

по копнеж за дом?

Ще се събудя ли от птичи смях,

накичен в розово със цвят на вишни?

...С много страх,

че може да е късно за любов...

Аз утре ще живея ли без страх?

 

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??