Моите криле отново ще израснат,
душата ми помни как се лети.
Точно в нея от раните пораствах,
ала тя запомни и колко боли.
Белезите спомени навяват
и падането още там гори.
Мечтите завинаги счупени остават
и няма кой тях да ги сглоби.
Ала крилете пак ще поникнат,
по-силни, дори от преди!
Те с простора отново ще свикнат
и ще литнат навред, към нови мечти!