В поредната безсънна нощ,
в която и покоят ми тежеше.
Напук на живота коварен и лош
един нежен лъч в душата блестеше.
Този лъч красив бе ти.
О, толкоз чакан и желан!
Мечтата на моите мечти,
мой съкровен безумен блян.
Ела в моите прегръдки, мили.
В таз бледна, призрачна одая.
Тръгни по моите злощастни дири
да потънем в синевата на безкрая.
И укротен ще бъде твоя дух,
дълбоко поразен от толкова тревога.
И живота ти тъй сив и сух
ще съперничи с адски огън.
Приемаш ли ми любовта прокажена?
Отвърни ми – толкоз болка изтърпях!
И принципи, и воля захвърлих премазани
и на цената на всичко
само твоя бях!
© Светлана Тимофеева Все права защищены