1 апр. 2020 г., 07:50

С обич... 

  Поэзия » Любовная
1133 2 0

В поредната безсънна нощ,

в която и покоят ми тежеше.

Напук на живота коварен и лош

един нежен лъч в душата блестеше.

 

Този лъч красив бе ти.

О, толкоз чакан и желан!

Мечтата на моите мечти,

мой съкровен безумен блян.

 

Ела в моите прегръдки, мили.

В таз бледна, призрачна одая.

Тръгни по моите злощастни дири

да потънем в синевата на безкрая.

 

И укротен ще бъде твоя дух,

дълбоко поразен от толкова тревога.

И живота ти тъй сив и сух

ще съперничи с адски огън.

 

Приемаш ли ми любовта прокажена?

Отвърни ми – толкоз болка изтърпях!

И принципи, и воля захвърлих премазани

и на цената на всичко

          само твоя бях!

© Светлана Тимофеева Все права защищены

Произведението е включено в:
  1365 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??