21 сент. 2006 г., 13:03
Аз бях на двадесет и пет,
а тя – почти на деветнайсет,
аз – недоучил млад поет,
тя – гимназистка в осемнайста.
Съдбата, старата клюкарка,
събра ни на един “купон”-
“терен” му викахме тогава.
Танцувахме май до забрава,
а после под щур небосклон,
изпълнен с пъстроцветни арки
(в окъпаната майска утрин
над нас сияеха дъги, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация