С огненочервено в жанр латино,
усмихва се лале пред мен необяснимо,
извива грация и танцува в такт на пулса,
забавлява се щастливо цветно с импулса...
Росно, крехко със стъбълце още ранимо,
носи тежка корона, разцъфнала неукротимо,
мисли се за недостатъчно красиво
и допълнително си слага точици незабележимо...
Любопитно гледа и търси лика-прилика,
а наоколо цяла цветна поляна избликва,
но самодоволно то си таниника
и на танц за салса вятъра повика...
За жалост присмя му се днес синчеца
и удвои за себе си разцвета,
избухна в лилаво от яд и минзухара,
а зюмбюла в нови цветове се размотава,
за да засенчат отново кокичето,
което притежава от бялото различното
и за да пощуреят теменужките,
които са с аромати от най-вкусните,
бавят се и се надпреварват,
състезават се с кое по-хубаво да се докарват,
а дали са готови за бала утре в долината,
или още се кипрят и донагласят в далечината?
© Светлана Тодорова Все права защищены