Една жена привлече ме и тръгнах
към нея запленен от красота.
В света й тайно, тихо се промъкнах
и в аромат потънах на цветя.
За малко само исках да остана
и тя за мене да не разбере.
Ала защо душата не престана
от нежността й сладост да бере.
И не усетих миговете как
превърнаха се в дни. Къде съм аз?
С охота следвах всеки неин знак
и още тя зове ме с феин глас.
Мечтите й обикнах и сега
Чаровница подава ми ръка.
© Асенчо Грудев Все права защищены