С(помен)
Отиде си. A аз не носех черно.
Тогава сякаш в себе си скърбях.
И цветната ми дреха бе неверна –
аз след смъртта ти още млада бях.
Пред хората скръбта ми се пречупи
но в мислите ми и до днес си ти,
преливам с вино сякаш слабостта си,
а кръстът ти от виното кърви.
Такава съм. Задушница не тача -
черешите на живите ще дам,
но нощем, всъщност, още тихо плача ...