27 февр. 2005 г., 08:51
В рог на елен съм навила пътеката тясна
и късам с копитцата крехки звънки пространства.
Нощта се разгъва - открита, ефирна и ясна
и с перлен отблясък ... сърце в сърцето израства.
Стръкче трева съм в крило на излитаща птица,
нижещо капчици дъжд - колие за луната...
В клепки, излюпена радост отваря зеница.
С трепет скоклив просветлява до край тъмнината.
С пръсти разтворени (педя деляща от прага),
меря дъха си преди да почукам и знам -
твойта ръка е любов и към мен се протяга
сгушвам се в нея и с обич събуждам се там. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация