samira (Мариа)
33 38
16 мая 2006 г., 10:27

С шепот на цигулка 

  Поэзия
1085 0 4

Там където мрака лагерува,
свирехме със нотите на самотата.
Никой нямаше да се любува,
никой даже не почука на вратата.

Меките струни ти галех тъй нежно,
а ти ме обгръщаше с лято.
А после ръцете ми,сякаш небрежно
те милваха с чисто вибрато.

Моцарт заплакваше след миг тишина,
а след него Вивалди и Брамс.
И така неусетно дойде сутрината,
издържана в стил Ренесанс.

Помниш ли ти, цигулчице мила,
така ме направи човек!
За нищо, за нищо не бих те сменила,
със мене ще бродиш по пътя нелек.


 

© Мариа Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??