И когато пак си тръгнах, знаех, че греша,
но тайно се надявах на твойто "остани" ...
Но ти остави само тишина
и две удавени в сълзи очи...
От огъня изгарящ остана само пепелта,
през пръстите ни бързо да изтича.
Две души се бяха слели във една,
но вече забравихме как се обича...
Болка, презрение, ярост дори,
давай, мрази ме, така е най-лесно.
Но виждаш мен във всяка друга, нали
те са еднакви, а с мен ти беше интересно... ...