нмг (Надежда Маринова )
245 2094
18 июн. 2012 г., 13:29

С тебешир по стената... 

  Поэзия
633 0 6



♥ ♥ ♥ 

С тебешир по стената синът ми рисува лунна пътека.
И до болка е светло.
Разплакващо.
Нямо.
Чиста и смазваща лекост.
Той събира звездите в свойте петнайсет години.
Във ръцете му скрити са
бели мечти,
цветове,
пътища сини.
Във очите ми влиза с дързост и хъс. По момчешки голям е.
В разкопчаната риза трие пръсти. И реди светлини
и примамване. 







© Надежда Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??