С това тихо, есенно утро
обвито в белите си пелени,
ще посрещна с радост слънцето,
и ще се усмихна, даже през сълзи.
С длани вятърни клоните ще погаля.
Ще помахам на птици тръгнали на юг.
Ще потънцувам с листата нападали,
ще приютя деня във топлият си скут.
С крило от пресен летен спомен
ще го повия в мене, да не зъзне.
Ще му нашепвам с поглед нежен,
а то с лъчите си ще ми отвърне. ...