Всемирът ме понася...
Оставям му се... Цяла!
Негова съм! Да ме взима! С удивителна!
Ще ме обикне, чувствам...
Аз съм си за обич!
И, докато ме прегръща,
ще му шепна,
че в сърцето си
отдавна крия хиляди комети
и танцуващи звезди...
За него... Да му ги дарявам...
С многоточие...
© Дани Иванова Все права защищены