Небето навън е потъмняло от беззвездие,
нощта нежно ме загръща с тъмния си шал,
сънят ми може би се страхува от възмездие,
и пристъпва тихо на пръсти - твърде закъснял!
В тази нощ не бих могла да ти се случа,
без небето, устроили са си пир звездите,
затова без падаща, няма как да се получи,
чрез нея да ме пожелаеш, освен в мечтите си!
В тях при тебе идвам аз като видение,
с ухание на обич, цялата ефирно-нежна,
и този аромат да бъде като вдъхновение,
за нас, в едно изпълнено с любов безбрежие! ...