Да не бъдеме сериозни -
рими смешни, рими грозни,
всеки пише както може
и финала, като сложи,
пуска в общата сюрия,
но пък идва акълия
и започва да изрежда
под око, като поглежда.
"Виж, тук нещо да те питам -
Що така се губи ритъм?
И шаблонно ми звучи...
Май поетче ти не си!...
Сбъркал си и стъпки важни
за очите мои влажни!
Фразата ти лъкатуши,
иде ми да те удуша -
Как поезията мъчиш...
Гледай мен... Да се научиш!..."
Е, на теб, критико горд,
творящ поезия от сорт,
ще ти кажа: Дай по-леко,
че да не захапеш... шпеко...
Айде, стига, нека бъдем
по-тактични, да не съдим,
че съдията е друг,
а пък... не го виждам тук...
А спорът, кой е по-велик,
реши го в село един бик,
но после до една аптека
по клиничната пътека,
отиде всеки от конкурса,
а победителят пък... смени курса...
12.07.2019.
© Георги Каменов Все права защищены
Мерсаж 😀