С устремените стъпки на времето,в този чужд, тенекиен живот,аз пътувам на гърба си със бремето,като рамка на мой некролог!Ето снимката! Май се усмихваи намигва ехидно с око.Как така? Как така ми се случиаз напред, всички вие след мен!?Засвирете ми, вий, музикантии не спирайте таз тъжна свирня.Аз обичам траурни песни,но ви моля, не пейте сега!Запалете за мен по цигараи разлейте горчиво кафе.Не забравяйте стихове старипо един от вас да чете!А балоните? Кой ги забрави?Сини, розови, цветни в лила!Аз пътувам, еех, че е хубаво,там, към пълния свят с чудеса!И от свила венци да се вият,рози черни на ревер да висят,аз съм с вас, дори и понесенакъм добрия, небесен живот!
Провокирано за публикация от Феникс