24 мая 2009 г., 15:50
С усмивката...
С усмивката...
И с тебе вече доста уморени
все още влачим брачния хомот,
но вече зная – даже и без мене
ти имаш всичко. Имаш свой живот.
Ти имаш всичко. Но дали ти стига
семейният ни мир и не съвсем,
понеже предпочиташ вечер книга,
наместо скучен разговор със мен?!
И уж под този покрив с тебе двама
ще въдим челяд, а в незнаен час
отчаяно и горестно със мама
все още те сравнявам често аз.
Знам, мама вече тлее. Като кегли
годините й Бог събаря в прах,
а твоят стон и в полунощ изтегля
с невидимите нишки грях след грях.
Но щом залезе силното ми рамо
зад облачни и непреклонни дни,
ти идвай пак с усмивката на мама...
И в нея любовта ни съхрани...
© Ивайло Терзийски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
!!!!
-
!!!
-
Обич, която търси опора - при майката и в тези великолепни, чисти стихове!
-
Страхотен стих, Иво, отново. Макар като съпруга от вече почти 15 години, може и да не съм съгласна с всичко... Но да не опорачаваме прекрасната поезия с битовизми. Поздрави, Бароне
-
Прекрасно,Бароне!!!
-
ти, наистина си истински барон в поезията, ваше благородие... поклон
-
Страхотно! Взе ми дъха с първото стихотворение! Поклон и от мен!
-
Прекрасен стих Ваше благородие!!!
Хиляди творчески успехи! -
Следпразнична благословия от мен, приятели! Ваше Благородие вдига наздравица за:
Стойна_5912 (Стойна Стоянова)
Neon (Морещица )
Човек (Анна Станоева)
тюркоаз (Мариола Томова)
tanq_mezeva (Таня Мезева)
Hunt (Емилия Кирилова)
petinka67 (Петя Кръстева)
dar4e_to (Елопа Щурм Харпи)
линасветлана (Светлана Караколева)
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
seson (Боби )
SVETLAMILA (Светла Стайкова)
nellnokia (Нели Господинова)
ВаняИ (Ваня Иванова)
fraulia (Васка Мадарова)
voda (Елица Ангелова)
nellnokia
Andromaha (Белла )
Djein_Ear (Джейни Тодорова)
ellnokia (Нели Господинова)
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)
Жулли (Юлия Димитрова)
feia (Вилдан Сефер)
Nella_gold (Нели )
tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева)
alipieva (ЛЮБОВ )
ananel (Нели Христова)
Елишка (Елица Стоянова)
Elpida (Надя Стефано) -
Много хубаво стихотворение, силно, убедително!
Поздрави!
-
Чудесен!
-
Хубав стих, мъжки. Аз лично разбирам това несъзнателно сравнение(на всички ни се случва), но не разбирам осъзнатото. Някак човек осъзнавайки, че търси майката в любимата би трябвало да се сепне и да си каже: - Ама аз вече съм голям, имам свой живот, майката си е майка, любимата любима и толкова. Така мисля, иначе отново ни поднасяш хубав стих!
-
Възхищавам ти се - всеки път!
Как искам моите синове да срещнат хубавото, дори и сравняемо с мен,
но да са щастливи по своему...
Поклон, поете, разплакваш понякога... -
Ах, тези майки!
И аз имам двама сина и съм щастлива, ако мога да бъда пример. Дъщерите пък боготворим бащите. Това е вътре в нас, само дано не е за сметка чувствата на други!
Прекрасен е стиха ти, Иво!
Прегръдка! -
От коментара ти, Бароне: "И не се разкайвам"
...
Важното е да си щастлив!
Пък кой каквото ще да казва! -
...ти идвай пак с усмивката на мама. И в нея любовта ни съхрани...))))))))
Усмивката на мама не изгрява когато ме няма... Усмивката И просто спи, и щом хлопна от нейде вратата изригва в щастливи сълзи... -
Честит празник, Иво!
Хубав стих!
А търсенето на мама става несъзнателно и не си единственият, който го прави.
Една приятелка все се оплакваше, че мъжът й не й харесвал баниците. Веднъж поизгорила едната и мъжът й останал изключително доволен. "Ей тази е вече като баницата на мама!", рекъл и от тогава тя се стреми все да са като на мама... -
Хубаво е! Честит празник и дарявай любов на тази до теб!
-
Естествено, че се сравняват...Просто има жени,които не харесват това и предпочитат да не са сравнявани или поне това да се прави наум...(лични наблюдения). Иначе стиховете на Ивайло винаги са били и са с необикновена чувствителност и с прекрасен изказ...,на което съм се възхищавала и се възхищавам.
-
Стихът е прекрасен! Браво и за откровението-няма мъж, който да не сравнява любимата си с мама, независимо дали си го признава или не и в това няма нищо ново или пък лошо.Мен повече ме развълнува основната тема на стихотворенито!
-
Неизбежно е нежните половинки да не се срявняват с майките.Аз поне не познавам мъж, който да не го е правил.Но това наистина почти винаги е несъзнателно.Малко звуча като мъж(а сто процента не съм
), но ние също ги срявняваме с бащите си(макар и по-рядко)
Прекрасно стихотворение! -
Учудвам се - как могат да се ревизират чувствата на поета.
Един коментар трябва да засяга преди всичко начина, по който се внушават тези чувства. А това, което изпитва авторът, не зависи дори и от него самия...
Ивайло е винаги убедителен. И аз му вярвам.
Поздрав и честит Празник! -
Бъди, Бароне!! Животът е изпитание, което трябва да положиш, когато живееш достойно.. Дано жените в твоя живот те разберат...
-
Хареса ми, Бароне!
Нежните грижи на една съпруга винаги се сравняват с майчините, това е факт -
ЕХ, Бароне, Бароне!! Ваще Благородие!!
Свята е обичта за майката!!
Често сравняваме любимата с нея !!
НО трябва ли ???...
Поздрав! -
Честит празник, Ивайло! Бъди здрав и щастлив! И много нови творчески успехи!
-
Много чувствено! С последния куплет ме усмихна многозначително...
-
Отговаряш напълно на мъж от зодия рак... Честит празник, Ваше Благородие!
-
Без думи!
Честит празник! -
"зад облачни и непреклонни дни" - залезите са червени като изгреви!
Един лъч Любов е цяло Слънце!
А твоят лъч Поезия огрява Небосклона!Честит Светъл Празник! -
Поздрав, Бароне!!! Отчаяно и горестно със мама си е типично мъжко! На нас ни харесва да сме мами, а се дразним на тези сравнения - неразрешено от поколенията противоречие!
-
Е, стига де... това сравнение с мама не е уместно за любимата
Честит празник, Иво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
