Тази скръб в гръдта ми жарка
не спира вече толкоз дни...
Чудя се - къде ли сбърка
сърцето ми... Но, как боли...
Влязох в моята градина,
с въздишка розите обрах...
После с устни от коприна
целунах ги, в букет ги сбрах...
Тази тайнствена целувка
по вятъра ще пратя аз...
Гасне дързостта неловка,
преливат чувства в нощен час...
С устни той пожар запали,
сама - без воля съм сега...
Тъй го искам, но едва ли,
о, моя спътнице - тъга...
© Светла Асенова Все права защищены